Добър ден, Тъга. Наспа ли се добре? Удобно ли ти е в сърцето ми широко? Да ти донеса вода? А може би кафе? Или пак ще заспиш в мене дълбоко? Как го пиеш, Тъга? С три бучки мъка или горчиво като дните ми? Пак ли ще виеш, Тъга?  По него... Пак ли ще сплиташ душите ни? Поседни с мен, Тъга, на чаша съмнения. Нека видя на дъното какво ме очаква. Недей ми иска за целувка разрешение. Целуни ме и пътувай със вятъра,Тъга. Утре като се върнеш ще пише на входа "Хотел за ранени сърца". Влез обута, знаеш паролата. За днес толкова.
Утре ела...

 

Приспивай 'Тъгата'.... отдели й много малко кътче, защото я има - не можем без нея, но й се надсмивай само....
Не бъди тъжен.... !!! :)

Опитвам се максимално да я приспивам и да не и позволявам волности...понякога не се получава, но обещавам да не спирам да опитвам! :)

Поздрави!

Поздрав и от мен!

дано се сети, че е нежелан гостенин. И тогава "Хотелът за ранени сърца" ще се превърне в "Хотел на щастието". Трогателна изповед, наистина! Усмивки и не се давай!

Бих я сменил, ако можех и знаех как :) Усмивки и на теб и благодаря :)

Поздрави!